Българската държава ще бъде домакин на Европейска столица 2019 и следва да започне процедура за представяне на градове най-късно през 2012 г. Всяко предложение съдържа програма с културни събития от европейска величина, в хармония с националната стратегия и културна политика на страната. Градовете могат по свой избор да включат в програмата си и региона около тях. Необходимо е да съществува връзка между програмите на определените за една и съща година градове Европейска столица на Културата. В случая с домакинството на България и Италия през 2019 г. ще се търсят допирни точки в програмите на избрания български и италиански град. Първа Варна заяви своето намерение да бъде Столица на Културата в Европа. През 2010 г. тя подкрепи издаването на книга "Европейски Столици на Културата". В края на 2010 Асоциация за Развитие на София заяви намеренията на столицата да подготви кандидатурата си .
През 2010-2011 г. Интеркултура Консулт и Фондация Арока от Сицилия си партнираха в проект за обмен на професионални подходи в маркетинга на изкуства Италия-България. На 17 юни в "Дискусия музиката и града", бе споделен част от анализа на Нина Локмаджива. Актуално изследване.
Във времето е възможно различни градове от една и съща страна да бъдат столица на културата на Европа. Затова подтотовката на общините Русе, Пловдив и Велико Търново са логични като заявени кандидатури. В Италия градовете региона Венето ( гр. Венеция плюс градовете и селцата в областта), Равена, Сиена, Лакила, Амалфи, Матера, Палерма, Брандизи.
Европа се гордее с културното си многообразие. Въпреки че езиците, литературата, театърът, изобразителните изкуства, архитектурата, занаятите, киното, радиото и телевизията произхождат от определена страна или регион, те представляват част от общоевропейското културно наследство. През 2010 г. EС отбеляза 25-ата годишнина на проявата „Европейска столица на културата“. Автори на идеята са известната Мелина Меркурий и нейният френски колега Жак Ланг (по това време министри на културата на Гърция и Франция). От първата Европейска столица на културата, проведена в Атина през 1985 г., до момента повече от 40 града в цяла Европа са били удостоявани с титлата. Столици на културата 2010 са Есен, област Рур (Германия), Печ (Унгария) и Истанбул (Турция). Основните цели на инициативата „Европейска столица на културата“ са: – да подчертава богатството и разнообразието на европейските култури; – да допринася за взаимното разбирателство между гражданите на Европа; – да насърчава чувство за принадлежност към едно и също европейско семейство, като ни прави съпричастни с нашите общи европейски корени и споделените ни стремежи за бъдещето.Процедура за представяне на кандидатури - Европейска столица на културата
Минимум шест години преди началото на проявата, страната-кандидат избира градове чрез публична процедура. Кандидатурите от съответната страна се съобщават на Европейската комисия, след което се съставя жури за селекция То оценява кандидатурите на два етапа. При предварителната селекция журито одобрява част от кандидатурите и съставя доклад с препоръки към кандидатстващите градове. След девет месеца подобрените кандидатури се заявяват от съответната държава – членка в Главна дирекция „Образование и култура” на Европейската комисия. Тогава държавата-членка кани журито за окончателната селекция. То разглежда културните програми и изготвя доклад с препоръка за определянето на град – домакин - Европейска столица на културата в съответната страна. Докладът е публично достъпен в интернет страницата на ЕК.
Най-късно 4 години преди началото на проявата страната обявява своя град (регион) за Европейска столица на културата и информира Европейския парламент, Съвета на министрите на културата, Европейската комисия и Комитета на регионите. В срок от 3 месеца Европейския парламент изпраща мнението си. Съветът на министрите на културата официално определя двете Европейски столици на културата.
Културната програма на избраната европейска столица трябва да отговаря на две категории критерии - „Европейско измерение” и „Градът и гражданите”. Съгласно първата категория, културната програма на града-кандидат следва да задълбочи сътрудничеството между културните организации, хората на изкуствата и градове в различни европейски държави. Целта е да се открои богатството и културното многообразие на Европа и да се подчертаят общите аспекти на европейските култури. Втората категория критерии изисква културната програма на града-кандидат да предизвика интереса на гражданите, да осигури мобилизирането и участието им в отделните мероприятия. Дейностите следва да са устойчиви - да представляват неразделна част от дългосрочното културно и обществено развитие на града. Проявата „Европейска столица на културата“ представлява единствен по рода си стимул за развитие на градовете чрез културен живот и жизнени творчески индустрии. Домакинството на Европейска столица на културата се осигурява от два града от две различни страни чрез целогодишни програми. В момента Европейската столица на културата се избира всяка година от Съвета на министрите на културата. Европейската комисия /Главна дирекция „Образование и култура”/ подготвя избора, чрез становището на Европейския парламент и на жури, съставено от шест национални експерти и седем видни европейски личности. Това е журито за селекция. След номинирането, седемте европейски експерти формират жури за мониторинг и съвет и наблюдават подготвителната фаза до началото на „Европейска столица на културата“.
