1. Имплицитна културна политика – Ролята на социалните клубове в общността
Автори: Рут Черингтън и Петя Колева
Това сравнително изследване разглежда как политики, които не са изрично обозначени като „културни“, все пак оформят ценностите и развитието на общностите. Ярък пример за това е възникването на *социалните клубове (WMCs) във Великобритания и на читалищата в България – и двата вида граждански инициативи породени в началото на XX век в Европа.
- Произход: Дарения от граждани и доброволен труд.
- Въздействие: Моделът на читалището се разпространява в цяла Европа, социалистическите държави, Латинска Америка и Азия, вдъхновявайки създаването на културни домове.
- Наследство: Много от тези клубове все още съществуват днес, въплъщавайки приобщаващи принципи, които преодоляват образователни, социални, възрастови, полови и икономически различия.
COVID-19 пандемията предизвика обновен интерес към възстановяване на силата на общността чрез културна и природосъобразна устойчивост.
Прочетете повече за имплицитната културна политика Implicit_Cultural_Policy.pdf
2. Градът като диалог – Габрово, България
Автори: Мариана Проданова и Петя Колева
Трансформацията на Габрово от свиващ се град в културен център е анализирана чрез три ключови фактора. Участието на града в конкурса Европейска столица на културата (ЕСК) (2019, 2025) изиграва решаваща роля в тази промяна.
3. Столица на кръстопът: София, България**
Автори:Петя Колева и Елиза Калози (Pratt Institute, Ню Йорк, 2017)
През 2011 г. арт групата **Destructive Creation** преосмисля съветски паметник в София, добавяйки надпис *„Дръж крак с времето“* заедно с комиксови герои като Дядо Коледа и Жокера. Тази интервенция критикува бързите промени в България, включително глобализацията и неолиберализма.
25 години след падането на Берлинската стена, напрежението между глобалните тенденции и местната идентичност остава належащо.
A_Capital_at_Crossroads_Sofia_Bulgaria.pdf